Премини към главното съдържание Премини към Навигацията

Когато бяхме просто гаджета със съпруга ми, плануването на летните ни отпуски беше лесна работа – товариш бирата и банските в колата и с песен на уста отпрашваш към изгрева. А екскурзиите ни бяха от заплетени по-заплетени – колкото повече прекачвания, висене на летища и must see and do неща в програмата, толкова по-добре. То и живота беше песен – свободното ни време беше истински свободно, парите редовно излизаха в края на месеца, наспиване не се броеше за такова, ако не беше поне 12 часово. Е, то и сега животът е песен, обикновено „Мила моя мамо”, „Зайченцето бяло”, при по-нестандартно състояние на духа - „Twinkle, twinkle little star”, когато ни се дивее – „The wheels on the bus….”

Още преди да се появи първото ни дете изчетох десетки книги как се гледат деца. Е, теории най-различни, но има нещо, което се повтаря при повечето – за децата е полезно да ходят на море. Добреее, ние нали сме от тези, дето одобряват полезните неща за децата, значи ще се ходи на море. Планували сме сватба във Вегас, полет с хеликоптер, плуване в Мъртво море, каяк във Виетнам, държали сме алигатори, бягали сме от маймуни, та едно море с дете ли ще ни затрудни? Грабваме само самара, куфара, количката, сгъваемото легло, чаршафите, бейбифона, памперсите, играчките, аптечката, дрехите, гърнето, легена за къпане, кенгуруто, кремовете за мазане, дрънкалките, якетата, лопатките, кофичките, столчето за кола и сме готови. А, и детето, разбира се. Та, първият ни опит беше в Гърция, детето ни точно беше проходило, опипваше всичко, но не беше голям вандал, та мислехме, че ще се справим, все пак съотношението е двама към един в наша полза. Имахме на разположение шведска маса за закуска и вечеря, хубав плаж наблизо, градина, за да тича детето и голяма стая за спане – всичко бяхме измислили и съобразили. Потупвахме се доволно по раменете и ехидно се питахме: „Какво му е сложното???” Оказа се, че детето ни предпочита да яде пясъка на плажа, вместо храната в ресторанта, да тича между масите, вместо по алеите, да къса настървено цветята в градината. Изобщо обърна с главата надолу целия ни прилежно изработен план. Времето беше лошо, плажът каменист, водата с водорасли, а не, тук преувеличих, не я знам каква беше водата, не успях да вляза в нея. Това беше трудно море, но ние да не сме слабаци, че да се огъваме при първата спънка?

С деца на море

Второ море, с година по-мъдри, пак към Гърция. Нивото на организация е завишено, послушанието на детето – също. Даже сме си взели и подкрепление – едно мило приятелско семейство също с малко дете. И добре направихме, защото неволята ни сполетя 50 км. преди крайната ни спирка – колата се развали. А крайната ни спирка да не мислите, че беше току до България? Неее, трябваше да ходим до Олимпийската ривиера, на 300 км от границата. Тя, колата, носеше гръмкото име Маккуин Светкавицата (в очите на двегодишните деца дори старите коли могат да изглеждат бляскави, стига да са в правилния цвят), та този конкретен червен Маккуин си остана на гръцката ривиера.

Третият и четвъртият опит могат да бъдат описани само с две думи – провал и още по-голям провал. Няма да навлизам в подробности – мисля, че вече добихте добра представа как протичат семейните ни отпуски. Третият опит беше преди две години – детето беше за чудо и приказ, навлезе в третата си година и вече имаше двупосочна, членоразделна комуникация. Всъщност, беше само еднопосочна, защото аз бях бременна за втори път и мозъчните ми клетки бяха паднали до под критичното ниво. Но пък бяхме авантюристично настроени – защо не на нашето море и защо не на каравана? Всичко започна добре, но едноседмичното ни море беше скъсено до тридневно такова, защото това беше онова лято, през което се наводни Бургас и караваните на Градина бяха отнесени от водата, сещате ли се, а сещате ли се КЪДЕ бяхме ние на каравана? На последния ни официален опит за море (на това май му се вика тъпи и упорити) бяхме като на тръни, но това ни беше и най-успешното море – не се наводнихме, не ни се развали колата, само че всички хванахме (вече четирима) онзи неприятен стомашен вирус, който те държи прикован към спалнята и една друга стая в апартамента една седмица. 

 

С деца на круиз

Аз бях до тук. НЕМОГАПОВЕЧЕТАКА. Пред нас се очертаваха дълги години безплажие. Имахме общо взето два варианта – да пращаме хлапето на детски лагер или да пътуваме както преди, но този път детето да се води по нас, не ние по него. Лагерът звучеше блазнещо – то сигурно пак ще мрънка, ще повръща или времето ще е скапано, но поне НИЕ нямаше да сме там. Все пак преди да поверим отрочето си в ръцете на грижовните лелки от детската градина и да се надяваме на най-доброто, решихме да пробваме да организираме екскурзия, която евентуално да завърши благополучно и да не утежни много семейният бюджет. Нивото на мисловната ми активност се беше повишила леко след отбиването на вторият наследник и излязох с решение – ще отидем на круиз! Хем ще има вода, за да се плицика детето, хем храна, хем забавления, всички ще сме доволни. Като се поровихме малко в интернет установихме, че децата не само са добре дошли на борда на повечето круизни компании, но и плащат само пристанищни такси, тоест приблизително 120 евро за едноседмично пътуване. След още малко ровене, предварително проучване и помощ от опитни туристически консултанти се оказа, че всъщност можем да си изкараме една едноседмична петзвездна почивка с гурме ядене на корем и посещение на 4 държави за почти същите пари, които отделяхме за ежегодните ни опити да ходим на море. Освен това круизните кораби предлагат много повече като емоция и преживяване отколкото безцелното излежаване по плажовете.

Мина и замина зимата, дойде времето да ходим на круиз. Все пак колкото и да сме смели оставихме бебето в сигурните ръце на баба му и решихме да рискуваме само с голямото. Сещате ли се за тези моменти, когато много искате детето ви да заспи, защото ви се прави нещо интересно, а то е отворило едни такива огромни очи и отказва да ги затвори? Е, чак когато погледнете детето си зяпнало круизният кораб, акостирал на пристанището, разбирате какво означава израза „големи колкото палачинки”. Сигурно и моите са били с подобна големина, но няма как да знам със сигурност.

Когато става въпрос ние да си чупим главата е едно, но когато водим част от домочадието с нас, притесненията са повече. Безопасно ли е на кораба за детето ни, подходящо ли е, ще му бъде ли скучно, бяха само част от притесненията ни, които ни навеждаха на мисълта, че има шанс ваканцията ни да се превърне във филм на ужасите или поне да бъде опропастена в опити да озаптим и забавляваме нашето петгодишно.

 

Забавления за деца на круиз
Забавления за деца на круиз
Забавления за деца на круиз

Оказва се, че круизите са рай за децата, съответно и за родителите покрай тях. Има басейни, пързалки, сладоледи, целодневни забавления. Круизната компания наема огромно количество професионални аниматори, чието задължение е да се грижат за безопасността и веселото изкарване на децата. Имат си клубове по интереси и такива, съобразени с възрастта на детето и ако желаете може да не виждате палачинковите очи на детето си по цял ден. Само ви ги водят в часовете за хранене, когато с вълчи апетит набързо ви разказват какво са правили и бързат да се върнат към забавленията си. Всичко това е включено в цената на круизното пътуване. При бебетата е малко по-сложно – имат налични детегледачки, които можете да наемете, като заявите в кои часове грижата ви е необходима, но те се заплащат допълнително. И като говорим за аниматори, не си представяйте смешните и понякога страшни клоуни в столичните детски заведения. Това са професионалисти, които успяват да задържат целодневно интереса на поверените им деца. Веднъж се заплеснах и дотолкова се увлякох от играта, че неволно тръгнах да се включвам, но мъжът ми побърза да ме извлече на палубата, за да не закъснеем за нашите си забавления. 

Другото ми притеснение беше дрескодът на кораба. Всички сме гледали холивудски продукции, в които жените по корабите са със супер изискани рокли. Ама аз такива нямам, да не говорим за ежедневният тоалет на детето – тук-таме прокъсани дънки, тениски (на костенурките Нинджа, вече Маккуин е за бебета), а и баща му… поне, за да не го злепоставям ще кажа, че липсват костенурките на тениските му. Но и това притеснение се оказа безпочвено. Е, има круизи и круизи, просто като си избира човек трябва да наблегне на Free style cruise – например NCL, MSC, Costa, Celestyal. Носенето из кораба е съвсем неглиже, а и вечерята е неформална и приятна. Няма да ви допуснат с джапанки и бански, но то и къде ли ще ви пуснат да ядете така? Едноседмичните круизи имат една капитанска вечер, която ако желаете можете съвсем спокойно да пропуснете и да се нахраните в някои от бюфетите. Все пак препоръчвам да присъствате – преживяването си заслужава, здрависваш се с капитана, пийваш шампанско и не си мислете, че трябва да изтупате праха и молците от балната си рокля или фрака  - коктейлна рокля за жените и панталон с риза за мъжете е напълно приемливо.

В заключение ще подчертая, че круизите не са панацея и не разрешават всичките проблеми с децата, неее, проблемите ще бъдат разрешени след 20-30 години, ако сме късметлии. Круизите не лишават и родителите от мрънкането, само че то, мрънкането демек, леко се видоизменя в „не искам да си тръгвам”, „трябва ли сега да слизаме от кораба?”, „искам пак да ям сладолед и да се пързалям на водната пързалка”, „кога пак ще ме водите на круизен кораб?” и т.н. Но веднъж като преоделеете страха от мисълта, че е непознато, екзотично, скъпо и люлеещо се, ще установите, че всъщност и вие като хлапето не искате да слизате от кораба и се чудите колко бързо ще успеете да спестите пари, за да отидете пак.

 


 

« обратно

 
 
обновена: | публикувана:
Какво ни прави толкова добри

Този сайт използва бисквитки, за да може да функционира. Бисквитките правят употребата му технически възможна, лесна и сигурна, спомагайки различни процеси в сайта като навигиране, пренос на данни и сигурност. Бисквитките се ползват и за набавяне на обобщена и напълно анонимизирана статистическа информация за това как сайтът се ползва от потребителите – например най-разглеждани страници, брой посетители, време на зареждане на страниците и други. Тази информация ни помага за подобряване на неговата визия, съдържание и бързодействие, както и за последващо таргетиране на потребители с пригодени според техните интереси рекламни съобщения. На линка долу може да прочетете по-подробно описание за това какво са бисквитките, какви бисквитки ползваме и каква е употребата им. За да работи нашия сайт по най-добрия и адаптиран за всеки потребител начин е необходимо съгласие с бисквитките.

Този сайт използва бисквитки, за да може да функционира. Бисквитките правят употребата му технически възможна, лесна и сигурна. Ползват се и за набавяне на анонимизирана статистическа информация за това как сайтът се ползва, с цел подобряване на неговата визия, съдържание и бързодействие, както и за последващо таргетиране на потребители с адаптирани за тях рекламни съобщения. За да работи нашия сайт по най-добрия и адаптиран за всеки потребител начин е необходимо съгласие с бисквитките.