'Бисквитките' ни помагат да подобрим нашите услуги.
Разглеждайки съдържанието на сайта, вие се съгласявате и с използването на 'бисквитки'

Вижте подробности   
Премини към главното съдържание Премини към Навигацията

Когато ме помолиха да напиша пътепис за круиза ни до гръцките острови аз веднага приех. Бях поласкан, явно ме бяха преценили като ерудиран, грамотен и остроумен. После обаче осъзнах, че не знам как да започна. Как се започва пътепис? Със „Здравейте”, „Как е?”? Но истинското ми притеснение дойде после, когато установих, че освен да започна по някакъв начин се очаква и да разкажа едно преживяване, което е удоволствие да се преживее, но не чак толкова лесно да се преразкаже.

Ще започна отначало. Годината, в която отидохме на круиз за пръв път беше и годината на Стъклената ни сватба с жената. Това е 15-тата преживяна по един или друг начин година от сватбата. Не знам защо я наричат стъклена, може би защото вече бракът ти е чуплив като ваза? Или защото символизира чистотата и прозрачността на отношенията ви;)? Или за да може жената да ти пили на главата, че иска кристален сервиз? Вече бях подготвен психически и финансово за последното – все пак досега бяхме минали през дървени, медни, памучни и какви ли не още годишнини. Но не бях подготвен за това, което все пак жената поиска – КРУИЗ. Каквоооо? Откъде толкова пари? Да не си продала децата? Къде всъщност са децата?

И после размаха една такава шарена брошура. Били й я дали в Мола докато пазарувала дрешки. Отбелязах си наум да се върна към това пазаруване по-късно, но сега вниманието ми беше привлечено от нещо друго. Бие, там от ляво, сърцето ми продължава да бие дори след като видях цената на круиза. Не е четирицифрена, дори не е страшна трицифрена, къде тогава е уловката? Петдневен круиз из Гръцки острови с водач и транспорт. Usit Colours. Добре, тези ги знам, купих си веднъж самолетен билет от тях, излетях, кацнах, всичко беше наред. Какво тогава е написано с малки букви? Че цената е промоционална и важи до еди си кога. Добре, това е ясно, друго? Какво не е включено? Храна? Вода? Кораб? Водач? И какво е това ново понятие водач, едно време бяха екскурзоводи.

Както и да е, ще ви спестя подробностите, жената за петнайсета поредна година постигна своето, но и аз много не се дърпах вече, децата казаха, че и те искат, но ще имат да вземат, та започнахме да чакаме Деня, да опаковаме и разопаковаме и да се надяваме всичко да е наред.
В уречения ден и час бяхме пред Националния стадион в София в очакване на водача, автобуса и останалите от групата. Когато всичко това започна да пристига се успокоих – установих, че има още много записани, така че няма да сме само ние прецакани, ако нещо се обърка. Автобусът дори беше двуетажен за радост на децата – чуждите, не моите, пък и имахме не един, а двама водачи. Една хубава, червенокоса девойка, която изглеждаше притеснена и един мъж, който нито беше червенокос, нито хубав, но поне не изглеждаше притеснен.
Нямам достатъчно основателна причина да Ви занимавам с пътя ни до Пирея – основното пристанище на Атина. Имаше приятни и не толкова приятни моменти, на сутринта се усещаше умората от нощния преход, имаше, разбира се, и мърморене, но това не е изненадващо дори като събереш двама-трима души в едно превозно средство, какво остава като хората са осемдесет. Но трябва да призная, че водачите много се стараеха да спрем да мърморим. Сигурно заради нас, може и заради себе си.

Пристигнахме на пристанището в Атина рано сутринта, който спал-спал, който пил-пил, и започнахме да товарим куфарите на лентата предназначена за багажа. Круизните компании, за разлика от самолетните, нямат официално ограничение на броя куфари и килограмите им, което безспорно си личеше при дамите, които щяха да дефилират по палубите явно с различни обувки и тоалети на всеки кръгъл час. За начало е важно да се знае, че качвайки се на кораба ти взимат международния паспорт (за по-бързо и безпрепятствено преминаване през различните пристанища) и ти дават бордна карта, която играе ролята на ключ за каютата, личен документ, разплащателна сметка и като цяло е една мултифункционална ценност, която заслужава да присъства в разказа.

Круизният кораб

Кораб Celestyal Olympia на пристанищеКораб Celestyal Olympia в открито мореКафене на кораб Celestyal Olympia
Друго нещо, заслужаващо подобаващо място във всички (без изключение) круизни пътеписи, е корабът. Първо ми се стори огромен, по-голям от всеки друг плавателен съд, който съм виждал на живо. В него без да си пречат много – много пътуват около 2500 човека (1700 пасажери и 800 души обслужващ персонал) има 12 палуби, 4 ресторанта, два басейна, не знам си колко бара и оставаш зашеметен от всички тези цифри. После свикваш с размерите (и с цифрите) става ти уютно, сближаваш се с пътуващите (особено в тесничката каюта), всеки е любезен с теб и усмихнат (без жена ти, но ти си си я довел и нямаш право да се оплакваш). След задължителният инструктаж по безопасност, който и да искаш няма как да пропуснеш, си намираш своето място на кораба, на което да изчакаш акостирането на кораба на неговата първа спирка по маршрута и се забавляваш както намериш за добре. Аз бързо намерих как да се забавлявам – трябваше ми храна и то спешно! На откритата палуба до басейните има ресторант, в който се предлагат главно сандвичи – огромни, сочни и със задължителните пържени картофки. Жена ми възкликна, че има и салата! Умрял съм й за зеленчуците, дето били много полезни за смъкване на холестерола! Аз ще си хапна сандвича, пък тя да си яде салатата – сигурно е много полезна и за нейният холестерол!

Миконос

Вятърните мелници на остров МиконосСтарото пристанище на остров МиконосПлаж на остров Миконос
Първата ни спирка беше остров Миконос. Имам желание и дар слово да ви разказвам много, да се опитам за миг поне да ви пренеса на едно вълшебно място. Мога да ви разкажа за петте вятърни мелници, за красотата на залеза, за белите къщички и сините кепенци на прозорците. Но няма. Всеки, който може да сърфира достатъчно добре из необятното интернет пространство, за да попадне на този пътепис е способен и да прочете някои от стотиците страници информация за този и другите острови по маршрута ни. Да, прави сте, може би няма да са толкова увлекателно написани, но поне ще са достатъчно информативни. Аз предпочитам да ви разкажа за нещата, които биха би били полезни и интересни. Например, след като стъпите на острова, отидете да потърсите един конкретен негов обитател – г-н Петрос, висок е под метър и половина, но е снажен, с царска осанка, обича да яде риба и да позира пред фотоапаратите, дава да го пипат и преди да си помислите нещо, чието място не е сред тези страници, ще кажа, че г-н Петрос е пеликан. 

Кушадасъ

Старият Ефес до КушадасъКушадасъЧасовниковата кула в Кушадасъ
Акостирайки на пристанището в Кушадасъ пред Вас се откриват два варианта за действие – хапване на автентичен дюнер и закупуване на неограничено количество локум в центъра на курортното градче или организирана от Celestyal брегова екскурзия, която ще Ви отведе до древният град Ефес и къщата на Дева Мария. Първият Ви избор безспорно ще е по-вкусен и калоричен, но ако не сте ходили преди това до Ефес Ви препоръчвам да го направите. Ефес е един от най-добре запазените древни градове в света и за разлика от много други подобни има много неща, с които да Ви впечатли и ангажира вниманието ви. Но руините далеч не са всичко, което той може да предложи на своите посетители – тук се намира едно свято за християните място – последният дом на Дева Мария. Пристъпването в уютната малка къща, обградена от маслинови дръвчета, предизвиква вълнение не само във вярващите. 

Патмос

Вятърните мелници на остров ПатмосУкрепеният манастир на остров ПатмосВятърна мелница на остров Патмос
Нали знаете как като тръгнете за някоя страна или нов за вас град се подготвяте изчитайки всевъзможни пътеводители, интернет материали, пътеписи, правите подробен маршрут, надежден бюджет, изчитате всичко за различните забележителности, набелязвате си ресторанти и музеи? Е, и аз не знам. И дотолкова даже не бях подготвен, че за мен остров Патмос не означаваше нищо. Когато си внедрен между световноизвестни гиганти като Санторини, Миконос, Родос, ти, незнайни Патмос нищо не значиш. Всъщност значиш нещо – бях решил вместо да си правя труда и да слизам от кораба да се препичам на пролетното слънце с коктейл в ръка до басейна на най-горната палуба. Да, ама жената беше решила друго и както стана вече ясно аз спор с нея рядко печеля, та след много „Е как, кога друг път ще дойдеш до този остров”, „Не знам изобщо защо се омъжих за теб”, „Остави най-после този сандвич и слез от кораба” и т.н. в този дух ние се озовахме на острова. Не бяхме си запазили брегова екскурзия по очевидни причини, така че нямахме ясна представа какво да правим и какво да видим. Само че жителите на града имат доста ясна идея какво да ти покажат, така че са организирали живота и работата си около тази цел. Веднага пристигна такси с фиксирана и доста приемлива цена, което се ангажира да ни откара до интересните места на острова, да ни изчака да ги разгледаме и да ни върне навреме на пристанището, за да се качим на кораба. Всъщност изкачването до най-високата точка на острова където се намира древният манастир “Свети Йоан Богослов” предоставя възможността за нещо изненадващо и непланирано – невероятна гледка, от която ти спира дъхът. 

Крит

Кносос, остров КритВенецианската крепост в Ераклион, остров КритПлаж на остров Крит
Най-големият гръцки остров е известен с невероятно прелестните си плажове. Сигурно сте чували за безкрайните и чисти плажни ивици, малки и скрити или оживени и пъстри, за редиците заведения предлагащи средиземноморска кухня на плажуващите, за бистрата и синя вода… Дори и да сте чували за съжаление няма да ги видите. Колкото и да са много плажовете, те не се намират в Ираклион – столица на острова и пристанището, на което корабът ни акостира. Така че когато нямахме възможността да оползотворим времето си лежейки с книга ръка на плажа, ни остана само едно – да се потопим в историята, а тук тя е изненадващо древна. На Крит се е зародила една от най-древните цивилизации в света – Минойската и само на пет километра от центъра на града успяхме да разгледаме това, което е останало от Кносос – дворецът на цар Минос. Смята се, че под него се намира лабиринтът на Минотавъра от древногръцките митове и легенди. Все пак не очаквайте да се загубите, защото в момента са останали само руини. 

Санторини

Гледка от село Ия на остров СанториниТаверната на Баба Мария Вида на остров СанториниПеизаж от остров Санторини
Спомняте ли си първата истинска целувка? Или първият път, в който се качихте на самолет? Или първият ви работен ден? Или, хм…разни други запомнящи се първи работи? Помните, разбира се и ще ги помните завинаги. Е, така стоят и нещата със залеза от Санторини, поантата на круизното пътуване, черешката на тортата, Гръцката перла и така нататък. Нищо, което видите написано за този остров и този конкретно залез не е преувеличено, нищо не е и достатъчно красиво написано, за да ви подготви за преживяването. 
Ако има брегова екскурзия, която задължително трябва да си запазите, то трябва да е трансфера от кораба до град Ия в Санторини. Бреговите екскурзии се организират от круизната компания и ни бяха предложени от водачите по време на нощният преход до Атина. Когато заявиш на коя екскурзия искаш да отидеш, водачите те записват на рецепцията на кораба и после поемат ангажимента да те качат в съответния ден на съответната екскурзия. Та, препоръчвам да стигнете до Ия, да си намерите някое местенце (още по-добре това местенце да предлага чаша изстудено вино) и да чакате. Какво ли? Ще видите сами.

Родос

Древния град Камирос на остров РодосКамирос на остров РодосВ град Родос на остров Родос
Редом с почти всички Седем чудеса от Древния свят и Родоският Колос го няма вече, което безспорно е жалко – сигурно щеше да е вълнуващо да минем между краката му с кораба. Но имаше толкова други неща, с които остров Родос ни очарова! По програма имахме цял ден престой на острова и мисля, че оползотворихме и се наслаждавахме на всяка една минута. След като минахме през десетметровите стени опасващи Старият град попаднахме в един невероятно пъстър и шумен свят. Моят безценен съвет към Вас – не се връщайте за обяд на кораба. Да, безплатно е, безспорно е вкусно и разнообразно, но ще пропуснете много от обиколката на острова. Оставете се на потока хора и той ще Ви отнесе до централният площад, огледайте се за заведение. Но гледайте НАГОРЕ, към втория етаж на сградите. Ще видите уютни балкони, пъстри от цветята и сенчести от чадърите. Качете се по стълбите, поръчайте си бира и зарейте поглед над тълпите, над стените на града, към морето и закотвеният Ви кораб в далечината. Няма да съжалявате.

Не искам да завършвам пътеписа банално. С призив да отидете на всяка цена или независимо от всичко. Отделих прекалено много време за него, за да го прецакам накрая. Затова вместо дълбокомислено заключение Ви предлагам няколко последни съвета, които са събрани къде от опит, къде викайки неволята:
 

Няколко съвета, за да се насладите пълноценно на почивката си:

–    На круиз се пътува с международен паспорт. Не го забравяйте и проверете навреме валидността му

–    На борда не може да се качвате с течности в това число и с вода

–    Слънцето е силно дори през пролетните и есенни месеци, затова не забравяйте да използвате слънцезащитен крем

–    С евро можете да плащате всичко и навсякъде дори в Кушадасъ, Турция

–    След като корабът е обявил час на отплаване той отплава в този час независимо вие дали сте на борда или не

–    Ако не искате телефонната Ви сметка да излезе колкото цената на целият круиз, ограничавайте се в използването му само на сушата

–    Можете да разчитате на водачите за почти всичко – те са чаровни и млади, изключително отзивчиви и търпеливи. Но все пак не са детегледачи или лекари и понякога спят през нощта;)
 

Creative Commons License 
До Санторини и обратно by Борис Боев is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.; снимки: Борис Боев, Анатолии Дешев и shutterstock

Какво ни прави толкова добри