Цени
Офертата за този круиз е изтекла, но по-долу в страницата може да намериш алтернативни оферти за подобни маршрути
Офертата за този круиз е изтекла, но по-долу в страницата може да намериш алтернативни оферти за подобни маршрути
Виж актуални оферти за подобни круизи ![]() |
Ден | Точка | Държава | Пристигане | Тръгване | |
---|---|---|---|---|---|
![]() |
1 | Португалия | - | 21:00 | |
![]() ЛисабонЛисабон е столица и най-голям град на Португалия с население (2001 г.) на града 564 477 жители, а агломерацията - около 2 700 000 души. Разположен е при вливането на река Тежу в Атлантическия океан.
Основан като финикийска или гръцка колония, след завладяването от римляните градът е включен в провинция Лузитания. Завладян е от маврите около 711 и е превзет отново през 1147 от Афонсу Енрикеш, първият крал на Португалия. Лисабон става столица на страната през 1260, а през 1290 е основан Лисабонският университет.
Лисабон достига своя най-голям разцвет през 16 век, по време на Португалската империя. Той се превръща в европейски център на търговията с Азия, като в същото време в него се излива златото, произвеждано в Бразилия. Този подем не е прекъснат и от тежкото земетресение на 26 януари 1531, при което загиват хиляди жители на града.
На 1 ноември 1755 Лисабон е засегнат от голямото Лисабонско земетресение, при което загиват около 90 000 души, около 1/3 от жителите на града, и почти всички сгради са разрушени. Градът е възстановен по план на маркиз Помбал. Лисабон е център на републикански метеж през октомври 1910, както и на Революцията на карамфилите от 25 април 1974, довела до демократизирането на Португалия. |
|||||
![]() |
2 | - | - | ||
![]() В открито мореПри по-дълги преходи между два пристанищни града по време на круизите, има един, а понякога и повече дни в открито море. Всичко, което може да видите около вас, е море, само море и нищо друго освен безкрайна морска шир. Това са идеалните дни за развлечения на борда, в които може да опитате басейна, спортните съоражения на кораба или просто да опознаете другите пасажери на по питие в някой от баровете. |
|||||
![]() |
3 | Португалия | 07:00 | 16:00 | |
![]() Мадейра (Фуншал)Фуншал е главният град на португалския остров Мадейра - вулканичен остров, разоложен на запад от Африка, в близост до Канарските острови. Фуншал е известен туристически център, град с изключително добри хотели и ресторанти и много възможности за активно спортуване, наблюдение на китове и делфини, разходки сред евкалиптови гори и бананови плантации. Градът се намира в южната, най-слънчева част на острова, амфитеатрално разположен и с невероятна гледка към Атлантическия океан. Непременно трябва да посетите музея на модерното изкуство и парка Санта Катарина с параклис и църква, които са сред първите постройки на острова, посторени още при заселването му. Други забележителности във Фуншал са катедралата Sé и църквата с манастир на Санта Клара от края на XVв. |
|||||
![]() |
4 | Испания | 09:00 | 23:59 | |
![]() Тенерифе (Санта Круз)Санта круз де Тенерифе е столица на остров Тенерифе. Пристанището на Санта Круз се намира в голям естествен залив от който се разкрива красива гледка към планината Анага. На брега се предлагат множество опознавателни екскурзии, а градът е подходящ и за хората, които се забавляват пазарувайки. Всяка година Санта Круз е домакин на най-грандиозния карнавал на остров Тенерифе. Пищни костюми, традиционни танци, испански обичаи, парад с коне и конкурс за кралица на карнавала са част от уличното шоу. |
|||||
![]() |
5 | Испания | 07:00 | 23:00 | |
![]() Лас Палмас (Гран Канария)Най-големият град от Канарския архипелаг. Градът е предпочитана туристическа дестинация заради красотата си и топлото време през цялата година. Лас Палмас предлага на посетителите множество исторически забележителности и музеи като Елдер, музеят Маритайм, музеят на Колумб. Изключително интересен е Атлантическият център на модерното изкуство – място за постоянни и временни изложби, които варират от исторически авангард до най-новите тенденции в изкуството. |
|||||
![]() |
6 | Испания | 08:00 | 16:00 | |
![]() Фуертевентура (Пуерто дел Росарио)Пуерто дел Росарио се намира на остров Фуертевентура и е част от архипелага на Канарските острови. Характерният за този регион климат може да се определи като вечна пролет с 20-22 градуса през януари и 27-28 градуса през август. Въпреки каменистия на повечето места бряг, Фуертевентура притежава едни от най-хубавите плажове на Канарите със златист и фин пясък. Островът е притегална точка за любителите на подводни спортове, а нестихващият североизточен вятър го прави рай за уинд и кайт сърфистите. |
|||||
![]() |
7 | Мароко | 08:00 | 17:00 | |
![]() АгадирАгадир е голям град в югозападната част на Мароко и популярен морски курорт на брега на Атлантическия океан. Градът изпълнява важна роля за страната в износната търговия на цветни метали и цитруси, и е основен риболовен център. Отличаващ се от останалите марокански градове с големи модерни сгради, широки асфалтирани пътища, хотели и европейски кафенета, Агадир е един съвременен и динамичен град. Мекият климат, широката плажна ивица, вкусна морска храна и гостоприемството на местните жители пък го правят все по-търсена екзотична туристическа дестинация. Основен език в града е Берберският. |
|||||
![]() |
8 | Мароко | 10:00 | 20:00 | |
![]() КазабланкаКазабланка е град в Западно Мароко на брега на Атлантическия океан. Най-големият град в Мароко с население от над 3 милиона души. Казабланка е най-голямото пристанище на страната, има международно летище и представлява основния икономически център на арабската държава. В Казабланка се намира джамията „Хасан II“ — най-голямата в целия ислямски свят след Масджид ал-Харам в Мека. Построена е по проект на френския архитект Мишел Пинсо от 1986 до 1993 г., в чест на предишния марокански крал Хасан II. От Казабланка има допълнителни екскурзии до градовете Фес, Рабат и Маракеш. |
|||||
![]() |
9 | Мароко | 08:00 | 19:00 | |
![]() ТанжерТанжер е град в северна част на Мароко, в близост до Гибралтарския проток. Тингис, сега Танжер, възниква като древно финикийско селище. В намерените древни монети са изсечени имена Тенга, Тинга и Титга, древните гръцки и римски автори оставят множество варианти за името на града. Географското разположение на Танжер му осигурява мястото на своеобразен дипломатически център на европейските държави и важен икономически обект за Мароко в края на 19 век и началото на 20 век. Тук германският кайзер Вилхелм II обявява подкрепата си за продължаване на борбата за независимост на Мароко, което води до международната политическа криза от 1905 г. Танжер е обявен за международна зона. В началото на 20 век има около 40 000 жители, като половината са мюсюлмани, 1/4 евреи и 1/4 европейци (повечето от които испанци). През 1912 г. Мароко е разделен между Франция и Испания и градът попада в северната част на влияние, известна като Испанско Мароко. Танжер е обявен за международна зона през 1923 г. под съвместното администриране от Франция, Испания и Великобритания. През 1928 г. Италия също попада в тази група. След като Испанско Мароко се обединява с останалата част на страната, Танжер става част от Кралство Мароко, придобило независимост през 1956 г. Днес градът е един от най-големите и важни икономически и транспортни центрове на Кралство Мароко. |
|||||
![]() |
10 | Испания | 08:00 | 22:00 | |
![]() КадизKàдиз е град в Испания, в автономния регион Андалусия. Разположен е на полуостров в Атлантическия океан, на брега на едноименния залив. Кадиз е най-старият съществуващ град в Западна Европа и се приема, че е основан през 1104 г пр. н. е. От 500 г пр. н. е. градът е владение на Картаген, а след Втората пуническа война (218-201) е завладян от Рим. По-късно е превзет от маврите, а през 1262 е отвоюван от испанците. След откриването на Америка през 1492, той става един от най-богатите градове в Европа, като към края на 16 век измества Севиля като главно пристанище на Западните Индии. През 16, 17 и 18 век е многократно нападат от англичаните, като повечето нападения са отблъснати с тежки загуби за Англия. През 18 и 19 век, градът запада, поради разрешението на други градове да търгуват с Америка, а по-късно и със загубата на американските колонии. Въпреки всичко, Кадиз остава едно от най-важните испански пристанища. |
|||||
![]() |
11 | Гибралтар | 07:00 | 19:00 | |
![]() ГибралтарКруизните кораби акостират само на около 1,5 км от града. 15 минути пеша. |
|||||
![]() |
12 | Испания | 06:00 | 23:59 | |
![]() МалагаМа̀лага е град в Южна Испания, в автономната област Андалусия и е център на провинция Малага, с голямо пристанище на Средиземно море. Сред най-известните личности, родени тук, са Пабло Пикасо и Антонио Бандерас. Градът се намира на брега на Средиземно море и е заобиколен от планини. Климатът е мек и средната годишна температура е 19 °C Малага възниква през 10 век пр. н. е., основан от финикийци под името Малака. Предполага се, че това име произлиза от финикийската дума за сол, тъй като около пристанището се осолявала риба. Седем века по-късно римляните завладяват града, заедно с останалите испански владения на Картаген. От 5 век градът се владее от Вестготите. През 8 век Испания е завладяна от маврите и Малага се превръща във важен търговски център. По това време градът е бил в границите на халифата на Кордоба, а по-късно, след залеза на династията на Умаядите, се превръща в център на отделно княжество, зависимо от Гранада. През 1487 г. градът е завзет от кастилските войски и с това се слага край на мюсюлманското присъствие. По време на гражданската война през 1936 г. е бомбардиран от италианските войски и привържениците на Франко. След 1960 г. Малага се превръща в голям туристически център. |
|||||
![]() |
13 | - | - | ||
![]() В открито мореПри по-дълги преходи между два пристанищни града по време на круизите, има един, а понякога и повече дни в открито море. Всичко, което може да видите около вас, е море, само море и нищо друго освен безкрайна морска шир. Това са идеалните дни за развлечения на борда, в които може да опитате басейна, спортните съоражения на кораба или просто да опознаете другите пасажери на по питие в някой от баровете. |
|||||
![]() |
14 | Португалия | 07:00 | - | |
![]() ЛисабонЛисабон е столица и най-голям град на Португалия с население (2001 г.) на града 564 477 жители, а агломерацията - около 2 700 000 души. Разположен е при вливането на река Тежу в Атлантическия океан.
Основан като финикийска или гръцка колония, след завладяването от римляните градът е включен в провинция Лузитания. Завладян е от маврите около 711 и е превзет отново през 1147 от Афонсу Енрикеш, първият крал на Португалия. Лисабон става столица на страната през 1260, а през 1290 е основан Лисабонският университет.
Лисабон достига своя най-голям разцвет през 16 век, по време на Португалската империя. Той се превръща в европейски център на търговията с Азия, като в същото време в него се излива златото, произвеждано в Бразилия. Този подем не е прекъснат и от тежкото земетресение на 26 януари 1531, при което загиват хиляди жители на града.
На 1 ноември 1755 Лисабон е засегнат от голямото Лисабонско земетресение, при което загиват около 90 000 души, около 1/3 от жителите на града, и почти всички сгради са разрушени. Градът е възстановен по план на маркиз Помбал. Лисабон е център на републикански метеж през октомври 1910, както и на Революцията на карамфилите от 25 април 1974, довела до демократизирането на Португалия. |
![]() ЛисабонЛисабон е столица и най-голям град на Португалия с население (2001 г.) на града 564 477 жители, а агломерацията - около 2 700 000 души. Разположен е при вливането на река Тежу в Атлантическия океан.
Основан като финикийска или гръцка колония, след завладяването от римляните градът е включен в провинция Лузитания. Завладян е от маврите около 711 и е превзет отново през 1147 от Афонсу Енрикеш, първият крал на Португалия. Лисабон става столица на страната през 1260, а през 1290 е основан Лисабонският университет.
Лисабон достига своя най-голям разцвет през 16 век, по време на Португалската империя. Той се превръща в европейски център на търговията с Азия, като в същото време в него се излива златото, произвеждано в Бразилия. Този подем не е прекъснат и от тежкото земетресение на 26 януари 1531, при което загиват хиляди жители на града.
На 1 ноември 1755 Лисабон е засегнат от голямото Лисабонско земетресение, при което загиват около 90 000 души, около 1/3 от жителите на града, и почти всички сгради са разрушени. Градът е възстановен по план на маркиз Помбал. Лисабон е център на републикански метеж през октомври 1910, както и на Революцията на карамфилите от 25 април 1974, довела до демократизирането на Португалия. |
![]() В открито мореПри по-дълги преходи между два пристанищни града по време на круизите, има един, а понякога и повече дни в открито море. Всичко, което може да видите около вас, е море, само море и нищо друго освен безкрайна морска шир. Това са идеалните дни за развлечения на борда, в които може да опитате басейна, спортните съоражения на кораба или просто да опознаете другите пасажери на по питие в някой от баровете. |
![]() Мадейра (Фуншал)Фуншал е главният град на португалския остров Мадейра - вулканичен остров, разоложен на запад от Африка, в близост до Канарските острови. Фуншал е известен туристически център, град с изключително добри хотели и ресторанти и много възможности за активно спортуване, наблюдение на китове и делфини, разходки сред евкалиптови гори и бананови плантации. Градът се намира в южната, най-слънчева част на острова, амфитеатрално разположен и с невероятна гледка към Атлантическия океан. Непременно трябва да посетите музея на модерното изкуство и парка Санта Катарина с параклис и църква, които са сред първите постройки на острова, посторени още при заселването му. Други забележителности във Фуншал са катедралата Sé и църквата с манастир на Санта Клара от края на XVв. |
![]() Тенерифе (Санта Круз)Санта круз де Тенерифе е столица на остров Тенерифе. Пристанището на Санта Круз се намира в голям естествен залив от който се разкрива красива гледка към планината Анага. На брега се предлагат множество опознавателни екскурзии, а градът е подходящ и за хората, които се забавляват пазарувайки. Всяка година Санта Круз е домакин на най-грандиозния карнавал на остров Тенерифе. Пищни костюми, традиционни танци, испански обичаи, парад с коне и конкурс за кралица на карнавала са част от уличното шоу. |
![]() Лас Палмас (Гран Канария)Най-големият град от Канарския архипелаг. Градът е предпочитана туристическа дестинация заради красотата си и топлото време през цялата година. Лас Палмас предлага на посетителите множество исторически забележителности и музеи като Елдер, музеят Маритайм, музеят на Колумб. Изключително интересен е Атлантическият център на модерното изкуство – място за постоянни и временни изложби, които варират от исторически авангард до най-новите тенденции в изкуството. |
![]() Фуертевентура (Пуерто дел Росарио)Пуерто дел Росарио се намира на остров Фуертевентура и е част от архипелага на Канарските острови. Характерният за този регион климат може да се определи като вечна пролет с 20-22 градуса през януари и 27-28 градуса през август. Въпреки каменистия на повечето места бряг, Фуертевентура притежава едни от най-хубавите плажове на Канарите със златист и фин пясък. Островът е притегална точка за любителите на подводни спортове, а нестихващият североизточен вятър го прави рай за уинд и кайт сърфистите. |
![]() АгадирАгадир е голям град в югозападната част на Мароко и популярен морски курорт на брега на Атлантическия океан. Градът изпълнява важна роля за страната в износната търговия на цветни метали и цитруси, и е основен риболовен център. Отличаващ се от останалите марокански градове с големи модерни сгради, широки асфалтирани пътища, хотели и европейски кафенета, Агадир е един съвременен и динамичен град. Мекият климат, широката плажна ивица, вкусна морска храна и гостоприемството на местните жители пък го правят все по-търсена екзотична туристическа дестинация. Основен език в града е Берберският. |
![]() КазабланкаКазабланка е град в Западно Мароко на брега на Атлантическия океан. Най-големият град в Мароко с население от над 3 милиона души. Казабланка е най-голямото пристанище на страната, има международно летище и представлява основния икономически център на арабската държава. В Казабланка се намира джамията „Хасан II“ — най-голямата в целия ислямски свят след Масджид ал-Харам в Мека. Построена е по проект на френския архитект Мишел Пинсо от 1986 до 1993 г., в чест на предишния марокански крал Хасан II. От Казабланка има допълнителни екскурзии до градовете Фес, Рабат и Маракеш. |
![]() ТанжерТанжер е град в северна част на Мароко, в близост до Гибралтарския проток. Тингис, сега Танжер, възниква като древно финикийско селище. В намерените древни монети са изсечени имена Тенга, Тинга и Титга, древните гръцки и римски автори оставят множество варианти за името на града. Географското разположение на Танжер му осигурява мястото на своеобразен дипломатически център на европейските държави и важен икономически обект за Мароко в края на 19 век и началото на 20 век. Тук германският кайзер Вилхелм II обявява подкрепата си за продължаване на борбата за независимост на Мароко, което води до международната политическа криза от 1905 г. Танжер е обявен за международна зона. В началото на 20 век има около 40 000 жители, като половината са мюсюлмани, 1/4 евреи и 1/4 европейци (повечето от които испанци). През 1912 г. Мароко е разделен между Франция и Испания и градът попада в северната част на влияние, известна като Испанско Мароко. Танжер е обявен за международна зона през 1923 г. под съвместното администриране от Франция, Испания и Великобритания. През 1928 г. Италия също попада в тази група. След като Испанско Мароко се обединява с останалата част на страната, Танжер става част от Кралство Мароко, придобило независимост през 1956 г. Днес градът е един от най-големите и важни икономически и транспортни центрове на Кралство Мароко. |
![]() КадизKàдиз е град в Испания, в автономния регион Андалусия. Разположен е на полуостров в Атлантическия океан, на брега на едноименния залив. Кадиз е най-старият съществуващ град в Западна Европа и се приема, че е основан през 1104 г пр. н. е. От 500 г пр. н. е. градът е владение на Картаген, а след Втората пуническа война (218-201) е завладян от Рим. По-късно е превзет от маврите, а през 1262 е отвоюван от испанците. След откриването на Америка през 1492, той става един от най-богатите градове в Европа, като към края на 16 век измества Севиля като главно пристанище на Западните Индии. През 16, 17 и 18 век е многократно нападат от англичаните, като повечето нападения са отблъснати с тежки загуби за Англия. През 18 и 19 век, градът запада, поради разрешението на други градове да търгуват с Америка, а по-късно и със загубата на американските колонии. Въпреки всичко, Кадиз остава едно от най-важните испански пристанища. |
![]() ГибралтарКруизните кораби акостират само на около 1,5 км от града. 15 минути пеша. |
![]() МалагаМа̀лага е град в Южна Испания, в автономната област Андалусия и е център на провинция Малага, с голямо пристанище на Средиземно море. Сред най-известните личности, родени тук, са Пабло Пикасо и Антонио Бандерас. Градът се намира на брега на Средиземно море и е заобиколен от планини. Климатът е мек и средната годишна температура е 19 °C Малага възниква през 10 век пр. н. е., основан от финикийци под името Малака. Предполага се, че това име произлиза от финикийската дума за сол, тъй като около пристанището се осолявала риба. Седем века по-късно римляните завладяват града, заедно с останалите испански владения на Картаген. От 5 век градът се владее от Вестготите. През 8 век Испания е завладяна от маврите и Малага се превръща във важен търговски център. По това време градът е бил в границите на халифата на Кордоба, а по-късно, след залеза на династията на Умаядите, се превръща в център на отделно княжество, зависимо от Гранада. През 1487 г. градът е завзет от кастилските войски и с това се слага край на мюсюлманското присъствие. По време на гражданската война през 1936 г. е бомбардиран от италианските войски и привържениците на Франко. След 1960 г. Малага се превръща в голям туристически център. |
![]() В открито мореПри по-дълги преходи между два пристанищни града по време на круизите, има един, а понякога и повече дни в открито море. Всичко, което може да видите около вас, е море, само море и нищо друго освен безкрайна морска шир. Това са идеалните дни за развлечения на борда, в които може да опитате басейна, спортните съоражения на кораба или просто да опознаете другите пасажери на по питие в някой от баровете. |
![]() ЛисабонЛисабон е столица и най-голям град на Португалия с население (2001 г.) на града 564 477 жители, а агломерацията - около 2 700 000 души. Разположен е при вливането на река Тежу в Атлантическия океан.
Основан като финикийска или гръцка колония, след завладяването от римляните градът е включен в провинция Лузитания. Завладян е от маврите около 711 и е превзет отново през 1147 от Афонсу Енрикеш, първият крал на Португалия. Лисабон става столица на страната през 1260, а през 1290 е основан Лисабонският университет.
Лисабон достига своя най-голям разцвет през 16 век, по време на Португалската империя. Той се превръща в европейски център на търговията с Азия, като в същото време в него се излива златото, произвеждано в Бразилия. Този подем не е прекъснат и от тежкото земетресение на 26 януари 1531, при което загиват хиляди жители на града.
На 1 ноември 1755 Лисабон е засегнат от голямото Лисабонско земетресение, при което загиват около 90 000 души, около 1/3 от жителите на града, и почти всички сгради са разрушени. Градът е възстановен по план на маркиз Помбал. Лисабон е център на републикански метеж през октомври 1910, както и на Революцията на карамфилите от 25 април 1974, довела до демократизирането на Португалия. |